Как да научим чужд език? - II

Методи на преподаване и учене (част II)

Автор: Калина Христова

Комуникативен подход  / Communicative approach

Комуникативният подход се основава на идеята, че успешното изучаване на чужд език се осъществява чрез прилагането му в реални ситуации, което от своя страна води до естествено овладяване и способност да се използва. Учителят има две основни функции: първата е на фасилитатор - да улесни процеса на комуникация между всички участници в групата; втората роля е да действа като ментор - да контролира процеса и да мотивира учениците.

ЗА: Проговаря се по-бързо отколкото посредством други подходи. Комуникацията се насърчава по всякакъв начин - дори да има грешки или неточности в речта, те не се отчитат като толкова важни, колкото процесът на общуване. Учащите прилагат наученото в ситуации, което подпомага създаването на асоциации и впоследствие - по-бързата и адекватна реакция в реална чуждоезикова среда.

ПРОТИВ: Недостатъци почти няма, но съществува риск, с цел да не прекъсва процеса на общуване, преподавателят да пренебрегне и да не поправи грешки, които после да се превърнат в заучени навици. А навиците, както всички знаем, се изкореняват трудно.

Физически подход / Physical Response

Методът се основава на принципа "учене чрез правене". Прилага се предимно при работа с деца  - предучилищна и начална училищна възраст. Състои се от задаване и изпълнение на команди и инструкции, например: „Стани!“ (ученикът става), "Седни!" (ученикът сяда), „Затвори вратата!“ (ученикът затваря вратата). Така се запаметяват прости фрази, които с течение на времето стават по-сложни. Играят се игри и се пеят песни, които също включват изпълнение на определени движения.

ЗА: Съчетаването на слухова, зрителна и механична памет в обучението е винаги предимство. Така се създават асоциации, които са изключително устойчиви и дълготрайни.

ПРОТИВ: Не работи след достигане на определена възраст на учащите. Само си представете как ще накарате някой тийнейджър или мениджър продажби да търчат, за да отварят или затварят врати! Почти немислимо е.

И така, ето го и дългоочакваният отговор на въпроса "Кой метод е най-добър при изучаването на чужд език?"

След повече от 25 години практика в преподаването на английски и български, категорично мога да отговоря - нито един от изброените! Естествено, твърденията без аргументи са нищо, така че ще обясня защо съм убедена в това.

На първо място, в обучението всяка крайност в методите води до половинчатост в резултатите. Няма как да се съсредоточите само върху говорене и слушане, например, и да очаквате, че ще научите езика. Езикът е една цялост, съвкупност от много умения и ако усвоите само две-три от тях, не можете да общувате ефективно. Няма да задълбавам в доводи за това колко полезни не само за обучението, но и за функционирането на мозъка като цяло са преводите, диктовките, четенето и писането на текстове, тъй като това е доста обширна тема, но ще дам един прост пример - убеден в това, че можете да се оправите, заминавате за чужбина, но за зла участ Ви се налага да попълвате документи - в болница, в полиция, в данъчната служба, да напишете кратко обяснение за загубения на летището багаж или да прочетете акта, който се появява  в пощенската кутия. Тогава изведнъж разбирате какво е имал предвид Сократ като е казал "Аз знам, че нищо не знам."

В допълнение, ако очаквате да получите резултати без усилия, по-добре не се захващайте - единственото, което ще постигнете, е да загубите време и пари. Да искате да усвоите чужд език без да седнете и да учите, пишете, четете, слушате, превеждате, повтаряте (все неприятни неща, които изискват време, дисциплина и напрегната работа със сивото вещество) е все едно да желаете стегнати коремни мускули докато си лежите по халат пред телевизора и се тъпчете с хамбургери, чипс и бира - ще си останете само с желанието, докато не се размърдате.

И не на последно място - най-важен за успеха не е методът; най-важен е учителят. Но това колко ще научите не зависи от това колко знае учителят, а от това колко може да Ви пре-по-даде. А това колко може да Ви преподаде не зависи от количеството на знанията му по съответния предмет или по педагогика, а от неговата дарба да бъде учител. Тази дарба е като музикалната - или я имаш, или я нямаш. Колкото и да практикуваш, колкото и университети да завършиш, ако не ти "идва отвътре", както казват старите хора, музикален виртуоз или добър учител няма да станеш.

Но как да разберем дали един учител е добър или не? Ще илюстрирам отговора с пример от ежедневието. Всеки от нас се е возил в автомобил и всеки е попадал на добри и лоши шофьори. Как обаче разбираме дали даденият шофьор е добър или не? Със сигурност не и като му поискаме валидна шофьорска книжка! Просто докато се возим при единия, се чувстваме добре, спокойни и пътуването минава плавно и интересно въпреки многото дупки или ситуации по пътя. Добрият шофьор знае кога да натисне газта и кога - спирачката; кога е разумно да предприеме маневра и кога това няма да доведе до нищо хубаво; кога да си кара кротко в колоната и кога да изпита какво може колата му. Докато сме в автомобила на другия обаче, се чувстваме напрегнати, нервни и без желание дори да  погледнем към пейзажите по пътя, защото сме заети с отправяне на молитви да стигнем благополучно до заветната цел. Лошият шофьор ще форсира ненужно, ще натиска спирачка на мокър път, ще започне да изпреварва без да е сигурен дали ще може да се прибере... в общи линии ще Ви накара да съжалявате, че изобщо сте се качили.  

Е, същото е и с учителите. Разбрах тази истина от моите ученици. Много пъти бях чувала фрази от типа: "Когато дойдох имах главоболие и даже исках да се извиня и да си тръгна, но по едно време всичко ми мина; даже до фитнеса мисля да отскоча, че ми дойде енергия!", "Толкова се бях ядосал в работата... дори мислех да не идвам, но добре, че дойдох - така се разтоварих, че не усетих как отлетя времето!", "В часовете тук се забавлявам!", но не се бях замисляла над тях. Докато веднъж една дама - моя ученичка, каза: "Повечето неща в живота ги правиш по принуда; и тук дойдох не по свое желание, а за да запазя работата си. Но неусетно започна да ми харесва принудата - да ме принуждаваш да уча е забавно. За първи път в живота си искам да направя нещо, което трябва да направя!"  

И тогава осъзнах - добрият учител знае кога да изисква или натоварва и кога да обърне всичко в забавление; той усеща в кой момент трябва да изстиска от теб всичко, на което си способен,  и в кой момент да "натисне спирачката". Освен това добрият учител е наясно, че няма една универсална рецепта за всички проблеми и един метод на обучение, който да работи за всички еднакво; той ще подбере и адаптира подходите, които работят за теб конкретно, защото добрият учител знае, че в центъра на обучението не е метода или преподавателя, а обучавания.

И като заключение ще добавя само това, което казвам на всеки нов ученик: "Аз мога да ти пре-по-ДАМ 90% от това, което ти трябва, за да научиш, но ако ти не дадеш своите 10% усилия, резултатът никога няма да е 100%".