Как да научим чужд език? - I

Методи на преподаване и учене (част I)

Автор: Калина Христова

Отдавна се каня да напиша тази статия докато наблюдавам как с течение на времето подходът към преподаването и изучаването на езици, включително английски, се променя изключително динамично. Все по-често на учебната сцена се появяват нови "актьори" - методики, които в повечето случаи отричат изцяло или частично вече съществуващите подходи като остарели или неефективни.

Много от тези нови методики обещават бляскави постижения с минимални или никакви усилия: "Научете английски за 20 часа", "Учете английски докато спите", "Проговорете английски без досадно писане или учене на граматика" или "Английски за 2 седмици". Звучи страхотно, нали? Доколко обаче тези обещания водят до реални резултати?

За да отговорим на този въпрос, е нужно първо да разгледаме най-известните и често срещани методи за преподаване на чужд език, заедно с техните предимства и недостатъци.

Класически метод "Граматика - Структура - Превод" / Classical approach "Grammar-Structure-Translation"

Това е най-старият начин за преподаване и учене на чужд език, който се счита за класически. Както подсказва името, този метод залага на изучаването на граматика и на превода (устен и писмен) от/на чужд език. Основава се на идеята, че всеки език се състои от сложни граматически правила и те трябва да се изучават в определен ред. Например, преди да изучавате Present Perfect Tense в английския език, трябва да знаете глагола "to have" и формите за минало причастие, посредством които това време се формира. Понастоящем един от най-отричаните и оплювани методи за изучаване на език.

ЗА:  Всички, които някога са изучавали чужд език, знаят, че "проговарянето" не се случва нито бързо, нито лесно и преди да кажат каквото и да е, се налага да си го "превеждат в главата" от родния език (езикът, на който обикновено текат мислите ни). Практиката с превод от / на съответния чужд език прави този процес много по-безболезнен. Освен това, без да сме наясно с граматическите правила, не бихме могли да комуникираме пълноценно (без значение писмено или устно) дори на родния си език, защото не всичко е готови фрази: често се налага да конструираме свои собствени изказвания, писма, презентации и други, които не бихме желали да звучат като "една гаща плява".

ПРОТИВ:  Съществува значителен риск от сухо и скучно поднасяне на материала, което води до демотивация и впоследствие - до липса на интерес у учащия, понякога граничеща с отвращение към съответния език като цяло. Това означава, че ролята на преподавателя е изключително важна и че върху учителя ляга цялата отговорност за поддържане на интереса и мотивацията у учащите се. А това не е никак лесна задача!

Директен метод / Direct approach

Наричан още "естествен", този метод се заражда във Франция и Германия в началото на 20 век. Целта му е възможно най-бързо военните да се научат да комуникират на чужд език. Състои се от многократно повторение на различни езикови структури, като учителят не обяснява правилото на учащите, а им помага те сами да го разберат и извлекат на базата на предоставения езиков материал. Говори се само на изучавания чужд език, като употребата на майчиния език не е разрешена в часовете. Основният акцент е върху доброто произношение, спонтанната употреба на езика, без да се превежда, като се обръща много малко  внимание на граматиката и анализа на правилата.

ЗА: Това представлява директна практика на разговорния език и е много полезно за ползването и разбирането на чужд език в често срещани, ежедневни ситуации. Много полезен метод за заучаване на готови фрази, които се използват най-често на летище, в магазина, на улицата и т.н.

ПРОТИВ: За да има ефект, е необходимо да се работи индивидуално или в малка група. Освен това е нужна по-висока от обичайната мотивация, тъй като в изкуствена среда е трудно да се генерират естествени ситуации, както и да се гарантира разбиране на всички видове изказвания (поради наличието на диалекти, жаргонни думи, особености в произношението и др.). Не на последно място - този метод е чудесно решение за типови и често срещани ситуации, но няма да бъде от никаква полза в работата или в ситуации, които изискват различно от ежедневното езиково поведение.

Аудио-лингвистичен метод / Audio-lingual method

Нарича се още "армейски" или "военен" метод, тъй като води своето начало от САЩ по време на Втората световна война, когато става необходимо бързо и ефективно да бъдат обучени ключови военни да говорят чужд език. Методът включва устно представяне на материала и многократно повтаряне на различни лексикални и граматически структури. Насочен е към създаване на механичен навик, който се формира чрез повторение на основните модели. В един момент беше доста разпространен в България - пазарът беше залят с касетки, дискове и аудио записи под всякаква форма, които обещаваха научаване на езика с повтаряне докато готвите, шофирате или дори спите!

ЗА: Много бързо се прескача т.нар. "езикова бариера" в условията на устен разговор - в определени ситуации се отговаря със съответни готови, заучени фрази и не е необходимо да се "превеждат" мислите, които текат на родния език.

ПРОТИВ: Повтарянето и запаметяването на стандартни фрази напълно игнорира ролята на контекста в процеса на изучаване на чужд език. Освен това интуитивното изучаване на езика не позволява на учащия да създава свои качествени изказвания (или ако се опита, те звучат странно, смешно, а нерядко и неразбираемо поради липсата на познания за структурирането на фразата/изречението). Почти всички недостатъци се припокриват с тези на Директния метод.

Сугестопедичен метод / Suggestopedia

Този метод, признат от UNESCO, но често определян като псевдонаучен, набира все по-голяма популярност в последните години. Той е основан върху изграждане на убеденост у ученика, че обучението ще има ефект и езикът ще бъде научен. Широко се използват музика, танц и игрови подходи. Най-голямо внимание се обръща на гарантирането на факта, че ученикът не трябва изпитва дори и най-малък дискомфорт по време на урока.

ЗА: Учащите не се изморяват - нито по време на часовете, нито след това (защото няма домашни задания). Освен това те създават у себе си убеденост, че знаят и могат, което им помага бързо да се отпуснат за разговор в чуждоезикова среда и да не преживяват съмненията, тревогите и колебанията, през които обикновено преминават "проговарящите" чужд език.

ПРОТИВ: Подобна увереност може да бъде подвеждаща, а понякога дори опасна за самооценката на учащия, попаднал в ситуация, в която неочаквано става ясно, че не може да се справи адекватно. Това важи с особена сила за ситуации, свързани с намирането на работа (тъй като там имат изисквания, които обикновено проверяват с тестове), явяването на изпити (в които има писане и прилагане на граматически правила) или професионална употреба (например в случаи, в които трябва да се пишат доклади или писма, да се презентира или да се доведат преговори до успешен край).

Повече за методиките и стратегиите за учене на чужд език прочетете в "Как да научим чужд език? - II"