Методи на преподаване и учене (част II)
Автор: Калина Христова
Комуникативен подход / Communicative approach
Комуникативният
подход се основава на идеята, че успешното изучаване на чужд език се
осъществява чрез прилагането му в реални ситуации, което от своя страна води до
естествено овладяване и способност да се използва. Учителят има две основни
функции: първата е на фасилитатор - да улесни процеса на комуникация между
всички участници в групата; втората роля е да действа като ментор - да
контролира процеса и да мотивира учениците.
ЗА: Проговаря се по-бързо отколкото посредством други подходи. Комуникацията
се насърчава по всякакъв начин - дори да има грешки или неточности в речта, те
не се отчитат като толкова важни, колкото процесът на общуване. Учащите
прилагат наученото в ситуации, което подпомага създаването на асоциации и впоследствие
- по-бързата и адекватна реакция в реална чуждоезикова среда.
ПРОТИВ: Недостатъци почти няма, но съществува риск, с цел да не
прекъсва процеса на общуване, преподавателят да пренебрегне и да не поправи
грешки, които после да се превърнат в заучени навици. А навиците, както всички
знаем, се изкореняват трудно.
Физически
подход / Physical Response
Методът
се основава на принципа "учене чрез правене". Прилага се предимно при
работа с деца - предучилищна и начална
училищна възраст. Състои се от задаване и изпълнение на команди и инструкции,
например: „Стани!“ (ученикът става), "Седни!" (ученикът сяда), „Затвори
вратата!“ (ученикът затваря вратата). Така се запаметяват прости фрази, които
с течение на времето стават по-сложни. Играят се игри и се пеят песни, които също включват изпълнение
на определени движения.
ЗА: Съчетаването на слухова, зрителна и механична памет в обучението
е винаги предимство. Така се създават асоциации, които са изключително
устойчиви и дълготрайни.
ПРОТИВ: Не работи след достигане на определена възраст на учащите.
Само си представете как ще накарате някой тийнейджър или мениджър продажби да
търчат, за да отварят или затварят врати! Почти немислимо е.
И така, ето го и
дългоочакваният отговор на въпроса "Кой метод е най-добър при изучаването
на чужд език?"
След
повече от 25 години практика в преподаването на английски и български,
категорично мога да отговоря - нито един от изброените! Естествено, твърденията без аргументи са нищо, така че ще обясня защо съм убедена в това.
На първо място, в
обучението всяка крайност в методите води до половинчатост в резултатите. Няма как да се съсредоточите
само върху говорене и слушане, например, и да очаквате, че ще научите езика. Езикът е една цялост, съвкупност от много умения и ако усвоите само две-три от тях, не можете да
общувате ефективно. Няма да задълбавам в доводи за това колко полезни не само
за обучението, но и за функционирането на мозъка като цяло са
преводите, диктовките, четенето и писането на текстове, тъй като това е доста
обширна тема, но ще дам един прост пример - убеден в това, че можете да се
оправите, заминавате за чужбина, но за зла участ Ви се налага да попълвате документи - в болница, в полиция, в данъчната служба, да напишете кратко обяснение за загубения
на летището багаж или да прочетете акта, който се появява в
пощенската кутия. Тогава изведнъж разбирате какво е имал предвид Сократ като е
казал "Аз знам, че нищо не знам."
В допълнение, ако
очаквате да получите резултати без усилия, по-добре не се захващайте - единственото, което
ще постигнете, е да загубите време и пари. Да искате да усвоите чужд език без да
седнете и да учите, пишете, четете, слушате, превеждате, повтаряте (все
неприятни неща, които изискват време, дисциплина и напрегната работа със сивото
вещество) е все едно да желаете стегнати коремни мускули докато си лежите по
халат пред телевизора и се тъпчете с хамбургери, чипс и бира - ще си
останете само с желанието, докато не се размърдате.
И не на последно място
- най-важен за успеха не е методът; най-важен е учителят. Но това колко ще
научите не зависи от това колко знае учителят, а от това колко може да Ви пре-по-даде. А това колко може
да Ви преподаде не зависи от количеството на знанията му по съответния предмет
или по педагогика, а от неговата дарба да бъде учител. Тази дарба е като
музикалната - или я имаш, или я нямаш. Колкото и да практикуваш, колкото и университети
да завършиш, ако не ти "идва отвътре", както казват старите хора,
музикален виртуоз или добър учител няма да станеш.
Но
как да разберем дали един учител е добър или не? Ще илюстрирам отговора с пример от ежедневието. Всеки от нас се е возил в автомобил и всеки е
попадал на добри и лоши шофьори. Как обаче разбираме дали даденият шофьор е
добър или не? Със сигурност не и като му поискаме валидна шофьорска книжка!
Просто докато се возим при единия, се чувстваме добре, спокойни и пътуването
минава плавно и интересно въпреки многото дупки или ситуации по пътя. Добрият
шофьор знае кога да натисне газта и кога - спирачката; кога е разумно да
предприеме маневра и кога това няма да доведе до нищо хубаво; кога да си кара
кротко в колоната и кога да изпита какво може колата му. Докато сме в автомобила
на другия обаче, се чувстваме напрегнати, нервни и без желание дори да погледнем към пейзажите по пътя, защото сме заети с отправяне на молитви да стигнем благополучно до заветната цел. Лошият шофьор ще форсира
ненужно, ще натиска спирачка на мокър път, ще започне да изпреварва без да е
сигурен дали ще може да се прибере... в общи линии ще Ви накара да съжалявате,
че изобщо сте се качили.
Е,
същото е и с учителите. Разбрах тази истина от моите ученици. Много пъти бях
чувала фрази от типа: "Когато дойдох
имах главоболие и даже исках да се извиня и да си тръгна, но по едно време всичко
ми мина; даже до фитнеса мисля да отскоча, че ми дойде енергия!", "Толкова
се бях ядосал в работата... дори мислех да не идвам, но добре, че дойдох - така
се разтоварих, че не усетих как отлетя времето!", "В часовете тук се забавлявам!", но не се бях замисляла над тях. Докато веднъж
една дама - моя ученичка, каза: "Повечето неща в живота ги правиш по
принуда; и тук дойдох не по свое желание, а за да запазя работата си. Но
неусетно започна да ми харесва принудата - да ме принуждаваш да уча е забавно. За първи път в живота
си искам да направя нещо, което трябва да направя!"
И
тогава осъзнах - добрият учител знае кога да изисква или натоварва и кога да обърне
всичко в забавление; той усеща в кой момент трябва да изстиска от теб всичко,
на което си способен, и в кой момент да
"натисне спирачката". Освен това добрият учител е наясно, че няма
една универсална рецепта за всички проблеми и един метод на обучение, който да
работи за всички еднакво; той ще подбере и адаптира подходите, които работят за
теб конкретно, защото добрият учител знае, че в центъра на обучението не е метода или преподавателя,
а обучавания.
И
като заключение ще добавя само това, което казвам на всеки нов ученик: "Аз мога да ти пре-по-ДАМ 90% от това, което ти трябва, за да научиш, но ако ти не дадеш своите 10% усилия, резултатът никога няма да е
100%".




