Как да научим чужд език? - II

Методи на преподаване и учене (част II)

Автор: Калина Христова

Комуникативен подход  / Communicative approach

Комуникативният подход се основава на идеята, че успешното изучаване на чужд език се осъществява чрез прилагането му в реални ситуации, което от своя страна води до естествено овладяване и способност да се използва. Учителят има две основни функции: първата е на фасилитатор - да улесни процеса на комуникация между всички участници в групата; втората роля е да действа като ментор - да контролира процеса и да мотивира учениците.

ЗА: Проговаря се по-бързо отколкото посредством други подходи. Комуникацията се насърчава по всякакъв начин - дори да има грешки или неточности в речта, те не се отчитат като толкова важни, колкото процесът на общуване. Учащите прилагат наученото в ситуации, което подпомага създаването на асоциации и впоследствие - по-бързата и адекватна реакция в реална чуждоезикова среда.

ПРОТИВ: Недостатъци почти няма, но съществува риск, с цел да не прекъсва процеса на общуване, преподавателят да пренебрегне и да не поправи грешки, които после да се превърнат в заучени навици. А навиците, както всички знаем, се изкореняват трудно.

Физически подход / Physical Response

Методът се основава на принципа "учене чрез правене". Прилага се предимно при работа с деца  - предучилищна и начална училищна възраст. Състои се от задаване и изпълнение на команди и инструкции, например: „Стани!“ (ученикът става), "Седни!" (ученикът сяда), „Затвори вратата!“ (ученикът затваря вратата). Така се запаметяват прости фрази, които с течение на времето стават по-сложни. Играят се игри и се пеят песни, които също включват изпълнение на определени движения.

ЗА: Съчетаването на слухова, зрителна и механична памет в обучението е винаги предимство. Така се създават асоциации, които са изключително устойчиви и дълготрайни.

ПРОТИВ: Не работи след достигане на определена възраст на учащите. Само си представете как ще накарате някой тийнейджър или мениджър продажби да търчат, за да отварят или затварят врати! Почти немислимо е.

И така, ето го и дългоочакваният отговор на въпроса "Кой метод е най-добър при изучаването на чужд език?"

След повече от 25 години практика в преподаването на английски и български, категорично мога да отговоря - нито един от изброените! Естествено, твърденията без аргументи са нищо, така че ще обясня защо съм убедена в това.

На първо място, в обучението всяка крайност в методите води до половинчатост в резултатите. Няма как да се съсредоточите само върху говорене и слушане, например, и да очаквате, че ще научите езика. Езикът е една цялост, съвкупност от много умения и ако усвоите само две-три от тях, не можете да общувате ефективно. Няма да задълбавам в доводи за това колко полезни не само за обучението, но и за функционирането на мозъка като цяло са преводите, диктовките, четенето и писането на текстове, тъй като това е доста обширна тема, но ще дам един прост пример - убеден в това, че можете да се оправите, заминавате за чужбина, но за зла участ Ви се налага да попълвате документи - в болница, в полиция, в данъчната служба, да напишете кратко обяснение за загубения на летището багаж или да прочетете акта, който се появява  в пощенската кутия. Тогава изведнъж разбирате какво е имал предвид Сократ като е казал "Аз знам, че нищо не знам."

В допълнение, ако очаквате да получите резултати без усилия, по-добре не се захващайте - единственото, което ще постигнете, е да загубите време и пари. Да искате да усвоите чужд език без да седнете и да учите, пишете, четете, слушате, превеждате, повтаряте (все неприятни неща, които изискват време, дисциплина и напрегната работа със сивото вещество) е все едно да желаете стегнати коремни мускули докато си лежите по халат пред телевизора и се тъпчете с хамбургери, чипс и бира - ще си останете само с желанието, докато не се размърдате.

И не на последно място - най-важен за успеха не е методът; най-важен е учителят. Но това колко ще научите не зависи от това колко знае учителят, а от това колко може да Ви пре-по-даде. А това колко може да Ви преподаде не зависи от количеството на знанията му по съответния предмет или по педагогика, а от неговата дарба да бъде учител. Тази дарба е като музикалната - или я имаш, или я нямаш. Колкото и да практикуваш, колкото и университети да завършиш, ако не ти "идва отвътре", както казват старите хора, музикален виртуоз или добър учител няма да станеш.

Но как да разберем дали един учител е добър или не? Ще илюстрирам отговора с пример от ежедневието. Всеки от нас се е возил в автомобил и всеки е попадал на добри и лоши шофьори. Как обаче разбираме дали даденият шофьор е добър или не? Със сигурност не и като му поискаме валидна шофьорска книжка! Просто докато се возим при единия, се чувстваме добре, спокойни и пътуването минава плавно и интересно въпреки многото дупки или ситуации по пътя. Добрият шофьор знае кога да натисне газта и кога - спирачката; кога е разумно да предприеме маневра и кога това няма да доведе до нищо хубаво; кога да си кара кротко в колоната и кога да изпита какво може колата му. Докато сме в автомобила на другия обаче, се чувстваме напрегнати, нервни и без желание дори да  погледнем към пейзажите по пътя, защото сме заети с отправяне на молитви да стигнем благополучно до заветната цел. Лошият шофьор ще форсира ненужно, ще натиска спирачка на мокър път, ще започне да изпреварва без да е сигурен дали ще може да се прибере... в общи линии ще Ви накара да съжалявате, че изобщо сте се качили.  

Е, същото е и с учителите. Разбрах тази истина от моите ученици. Много пъти бях чувала фрази от типа: "Когато дойдох имах главоболие и даже исках да се извиня и да си тръгна, но по едно време всичко ми мина; даже до фитнеса мисля да отскоча, че ми дойде енергия!", "Толкова се бях ядосал в работата... дори мислех да не идвам, но добре, че дойдох - така се разтоварих, че не усетих как отлетя времето!", "В часовете тук се забавлявам!", но не се бях замисляла над тях. Докато веднъж една дама - моя ученичка, каза: "Повечето неща в живота ги правиш по принуда; и тук дойдох не по свое желание, а за да запазя работата си. Но неусетно започна да ми харесва принудата - да ме принуждаваш да уча е забавно. За първи път в живота си искам да направя нещо, което трябва да направя!"  

И тогава осъзнах - добрият учител знае кога да изисква или натоварва и кога да обърне всичко в забавление; той усеща в кой момент трябва да изстиска от теб всичко, на което си способен,  и в кой момент да "натисне спирачката". Освен това добрият учител е наясно, че няма една универсална рецепта за всички проблеми и един метод на обучение, който да работи за всички еднакво; той ще подбере и адаптира подходите, които работят за теб конкретно, защото добрият учител знае, че в центъра на обучението не е метода или преподавателя, а обучавания.

И като заключение ще добавя само това, което казвам на всеки нов ученик: "Аз мога да ти пре-по-ДАМ 90% от това, което ти трябва, за да научиш, но ако ти не дадеш своите 10% усилия, резултатът никога няма да е 100%".

Как да научим чужд език? - I

Методи на преподаване и учене (част I)

Автор: Калина Христова

Отдавна се каня да напиша тази статия докато наблюдавам как с течение на времето подходът към преподаването и изучаването на езици, включително английски, се променя изключително динамично. Все по-често на учебната сцена се появяват нови "актьори" - методики, които в повечето случаи отричат изцяло или частично вече съществуващите подходи като остарели или неефективни.

Много от тези нови методики обещават бляскави постижения с минимални или никакви усилия: "Научете английски за 20 часа", "Учете английски докато спите", "Проговорете английски без досадно писане или учене на граматика" или "Английски за 2 седмици". Звучи страхотно, нали? Доколко обаче тези обещания водят до реални резултати?

За да отговорим на този въпрос, е нужно първо да разгледаме най-известните и често срещани методи за преподаване на чужд език, заедно с техните предимства и недостатъци.

Класически метод "Граматика - Структура - Превод" / Classical approach "Grammar-Structure-Translation"

Това е най-старият начин за преподаване и учене на чужд език, който се счита за класически. Както подсказва името, този метод залага на изучаването на граматика и на превода (устен и писмен) от/на чужд език. Основава се на идеята, че всеки език се състои от сложни граматически правила и те трябва да се изучават в определен ред. Например, преди да изучавате Present Perfect Tense в английския език, трябва да знаете глагола "to have" и формите за минало причастие, посредством които това време се формира. Понастоящем един от най-отричаните и оплювани методи за изучаване на език.

ЗА:  Всички, които някога са изучавали чужд език, знаят, че "проговарянето" не се случва нито бързо, нито лесно и преди да кажат каквото и да е, се налага да си го "превеждат в главата" от родния език (езикът, на който обикновено текат мислите ни). Практиката с превод от / на съответния чужд език прави този процес много по-безболезнен. Освен това, без да сме наясно с граматическите правила, не бихме могли да комуникираме пълноценно (без значение писмено или устно) дори на родния си език, защото не всичко е готови фрази: често се налага да конструираме свои собствени изказвания, писма, презентации и други, които не бихме желали да звучат като "една гаща плява".

ПРОТИВ:  Съществува значителен риск от сухо и скучно поднасяне на материала, което води до демотивация и впоследствие - до липса на интерес у учащия, понякога граничеща с отвращение към съответния език като цяло. Това означава, че ролята на преподавателя е изключително важна и че върху учителя ляга цялата отговорност за поддържане на интереса и мотивацията у учащите се. А това не е никак лесна задача!

Директен метод / Direct approach

Наричан още "естествен", този метод се заражда във Франция и Германия в началото на 20 век. Целта му е възможно най-бързо военните да се научат да комуникират на чужд език. Състои се от многократно повторение на различни езикови структури, като учителят не обяснява правилото на учащите, а им помага те сами да го разберат и извлекат на базата на предоставения езиков материал. Говори се само на изучавания чужд език, като употребата на майчиния език не е разрешена в часовете. Основният акцент е върху доброто произношение, спонтанната употреба на езика, без да се превежда, като се обръща много малко  внимание на граматиката и анализа на правилата.

ЗА: Това представлява директна практика на разговорния език и е много полезно за ползването и разбирането на чужд език в често срещани, ежедневни ситуации. Много полезен метод за заучаване на готови фрази, които се използват най-често на летище, в магазина, на улицата и т.н.

ПРОТИВ: За да има ефект, е необходимо да се работи индивидуално или в малка група. Освен това е нужна по-висока от обичайната мотивация, тъй като в изкуствена среда е трудно да се генерират естествени ситуации, както и да се гарантира разбиране на всички видове изказвания (поради наличието на диалекти, жаргонни думи, особености в произношението и др.). Не на последно място - този метод е чудесно решение за типови и често срещани ситуации, но няма да бъде от никаква полза в работата или в ситуации, които изискват различно от ежедневното езиково поведение.

Аудио-лингвистичен метод / Audio-lingual method

Нарича се още "армейски" или "военен" метод, тъй като води своето начало от САЩ по време на Втората световна война, когато става необходимо бързо и ефективно да бъдат обучени ключови военни да говорят чужд език. Методът включва устно представяне на материала и многократно повтаряне на различни лексикални и граматически структури. Насочен е към създаване на механичен навик, който се формира чрез повторение на основните модели. В един момент беше доста разпространен в България - пазарът беше залят с касетки, дискове и аудио записи под всякаква форма, които обещаваха научаване на езика с повтаряне докато готвите, шофирате или дори спите!

ЗА: Много бързо се прескача т.нар. "езикова бариера" в условията на устен разговор - в определени ситуации се отговаря със съответни готови, заучени фрази и не е необходимо да се "превеждат" мислите, които текат на родния език.

ПРОТИВ: Повтарянето и запаметяването на стандартни фрази напълно игнорира ролята на контекста в процеса на изучаване на чужд език. Освен това интуитивното изучаване на езика не позволява на учащия да създава свои качествени изказвания (или ако се опита, те звучат странно, смешно, а нерядко и неразбираемо поради липсата на познания за структурирането на фразата/изречението). Почти всички недостатъци се припокриват с тези на Директния метод.

Сугестопедичен метод / Suggestopedia

Този метод, признат от UNESCO, но често определян като псевдонаучен, набира все по-голяма популярност в последните години. Той е основан върху изграждане на убеденост у ученика, че обучението ще има ефект и езикът ще бъде научен. Широко се използват музика, танц и игрови подходи. Най-голямо внимание се обръща на гарантирането на факта, че ученикът не трябва изпитва дори и най-малък дискомфорт по време на урока.

ЗА: Учащите не се изморяват - нито по време на часовете, нито след това (защото няма домашни задания). Освен това те създават у себе си убеденост, че знаят и могат, което им помага бързо да се отпуснат за разговор в чуждоезикова среда и да не преживяват съмненията, тревогите и колебанията, през които обикновено преминават "проговарящите" чужд език.

ПРОТИВ: Подобна увереност може да бъде подвеждаща, а понякога дори опасна за самооценката на учащия, попаднал в ситуация, в която неочаквано става ясно, че не може да се справи адекватно. Това важи с особена сила за ситуации, свързани с намирането на работа (тъй като там имат изисквания, които обикновено проверяват с тестове), явяването на изпити (в които има писане и прилагане на граматически правила) или професионална употреба (например в случаи, в които трябва да се пишат доклади или писма, да се презентира или да се доведат преговори до успешен край).

Повече за методиките и стратегиите за учене на чужд език прочетете в "Как да научим чужд език? - II"

Новият TOEFL iBT - 2019

TOEFL (Test of English as a Foreign Language) е международно признат изпит по английски език, разработен и администриран от ETS (Educational Testing Service). Той има давност 2 години и се признава в над 5 000 колежа и университета в САЩ, Канада, Европа и т.н.  Освен това този изпит се изисква от много правителствени, неправителствени, лицензиращи агенции, компании и стипендиантски програми като сертификат за нивото на владеене на английски.

TOEFL има 3 формата – PBT (Paper-based), CBT (Computer-based) и iBT (Internet-based).

В България тестът се предлага в iBT (Internet-based) формат - TOEFL iBT.

От 01 август 2019 година изпитът TOEFL iBT е с НОВ, СЪКРАТЕН формат. Вижте подробности по-долу:

TOEFL iBT се администрира в реално време на компютър, като всяка секция от изпита има точно определено време и резултатите се получават директно в центъра. Изпитът се състои от 4 компонента, които измерват съответно уменията на явяващите се по отношение на четене (Reading), слушане (Listening), говорене (Speaking) и писане (Writing). Тестът е с продължителност малко над 4 часа, с една почивка от 10 мин. след компонента слушане (Listening).

• Компонентът Reading е с продължителност 54-74 мин.(3-4 текста с по 10 въпроса всеки), в зависимост от това дали има експериментална част.
• Компонентът Listening е с продължителност 40-60 мин.(5-7 лекции и разговора с по 5-6 въпроса всеки), в зависимост от това дали има експериментална част.
• Компонентът Speaking се състои от 4 части и е с обща продължителност 17 мин.
• Компонентът Writing се състои от 2 части – синтез и есе, с обща продължителност 50 мин.

Компонентите Reading и Listening са във формата на multiple choice (избор на отговор от няколко предложени варианта) и се оценяват от компютър. Компонентите Speaking и Writing се оценяват от хора.

Всеки от компонентите на TOEFL iBT носи от 0 до 30 точки, като максималният брой точки за целия тест е 120.

Оценяването остава едно и също, но преди имаше общи оценки за частите говорене и писане, както и специфични такива (ниво - ограничени способности, слаби, задоволителни, добри) за всяка една от типовете задачи при писанеи говорене. Това показваше на кои части от теста кандидатът са се справил добре и на кои части - зле. Тези нива вече са премахнати от отчетите, като явяващите се получават само общи резултати.

Изпитът се провежда 30-40 пъти годишно, като актуалните дати по градове и държави можете да откриете на официалния сайт на ETS - http://www.ets.org/bin/getprogram.cgi?test=toefl

Можете да се регистрирате за теста онлайн в сайта на ETS - http://www.ets.org/toefl/ibt/register/, за което Ви е необходима валидна дебитна или кредитна карта за международни разплащания. Другият начин за регистрация е на място във фондация „Св.Св. Кирил и Методий” в София. ко решите да смените датата, трябва да заплатите допълнителна такса.

Независимо кой от начините ще изберете, не забравяйте, че при самата регистрация имате възможност да заявите до 4 колежа/университета, на които да изпратите резултатите от изпита безплатно. След това трябва да заплатите такса за всяка институция, на която решите да изпратите резултати.

Резултатите от изпита можете да проверите в страницата на ETS след около 2 седмици от явяването на изпита. Резултатите се изпращат до избраните от Вас колежи / университети автоматично.

Автор: Калина Христова

#TOEFL2019 #TOEFLпромени #новформатTOEFL

Как учат децата?

Точна рецепта за това просто няма. В българските училища съществува определена методика на преподаване, основана на учебната програма, спусната от Министерството на образованието. Няма как, трябва да се съобразяваме с нея. Възможност за творчество в часовете има, но само ако си даскал по душа (и пак е доста трудно).

Друг е случаят, когато родителят тръгне да записва детето си във всякакви частни училища, школи, центрове и други подобни. Там има възможност да избираме. Но как?

Сега би следвало да Ви дам своите съвети, подплатени с известна доза солидни и безсмислени термини от дебрите на педагогическата наука. Няма да го направя обаче, защото моят език е опростен, но правилен и разбираем – същият, който използвам в час с децата.

Преподавам английски език на деца от детската градина до девети клас. И така, ако при мен дойде родител да запише детето си за обучение, аз не разговарям с него за академичните знания, които имам или които детето ще усвоява в час. Това, вярвам, се разбира от само себе си. Говорим си за много по-простички, но много по-важни неща, за които ще се опитам да разкажа и на вас.

Обучаването на деца е една непрестанна игра. И ако като учител не знаеш правилата, ти никога няма да си желан участник.

Моята главна цел е часовете ми да бъдат интересни и забавни. Смятам например, че идеята децата да седят мирно на чина, а аз отпред да им обяснявам и ръкомахам, е голяма заблуда в педагогиката. В моя час децата често ходят до дъската, пишат с цветни маркери, пеят и рисуват, което неизменно превръща скучния английски в невероятно преживяване.

Освен това вярвам, че всеки нов урок трябва задължително да се свърже с нещо познато, за да се покаже как даденото знание се прилага на практика. При децата ученето е пряко свързано с играта; също както детето отваря всяка нова играчка, за да види какво има вътре, то трябва да разбере за какво ще му служи всяко ново знание, за да го запомни.

Не на последно място, всички мислят, че учителя не трябва да греши. Правилно, но невярно! Много пъти в часовете си аз умишлено греша някоя дума, граматическо време, предлог или нещо друго, само за да имат възможност децата да ме хванат в грешка. Е, повярвайте, няма случай, в който после те да забравят това, за което са поправили учителя си! Но всъщност това не важи само за децата.

Могат да се изпишат още много неща, но не е нужно. Това е достатъчно храна за размисъл, защото в училище учителите се падат (добър или лош – това е въпрос на късмет), но извън училище Вие можете да избирате.

Моят личен съвет е – когато избирате учител за детето си, не търсете дипломата или научната степен; търсете истинския „даскал” (въпреки че в последните години това се превърна едва ли не в мръсна дума). Защото учител не се става в университета, а когато застанеш лице в лице с учениците си. Дипломите просто ни дават инструментите, с които да работим, а дали от всяко дърво става свирка, е отделен въпрос.

И умното, и невъзприемчивото дете имат нужда от добър учител. Всички учители имаме знанията да станем такива; разликата идва от това, че едните само си изпяват материала и си ходят, а другите възпитават и характера на бъдещите личности, в които ще се превърнат децата пред тях.

Толкова от мен. Вие сте на ход, родители!

Автор: Радина Михалева

#обучениязадеца #методика #курсовезадеца

Мотивационно писмо за работа

Мотивационното писмо (Motivation letter, Cover letter) е изключително важна част от документите за кандидатстване. Повечето хора реагират с неприкрит негативизъм към това изискване, но то в никакъв случай не е безцелно или безсмислено.  Съгласете се, че ако не можете да напишете ясно за коя позиция кандидатствате, защо искате да работите точно това, дали отговаряте на условията и как смятате да се развивате в компанията, Вие просто не сте подходящия човек за тази работа.

Запомнете, че преди да види Вашето CV или Resume, работодателят първо ще прочете Вашето мотивационно писмо. Затова то трябва да е убедително и силно. И не на последно място – кратко. Не се разпростирайте надълго и широко, никой не очаква това от Вас. Постарайте се писмото Ви да се събере на една страница (стандартен шрифт 12, разредка 1.5) и в никакъв случай не преразказвайте автобиографията си – все пак прилагате CV към него, нали?!

За да напишете добро мотивационно писмо, е необходимо да отговорите на следните въпроси в посочения ред:

За какво точно кандидатствате? Напишете ясно позицията, отдела и организацията, за които кандидатствате, напр. “I would like to apply for the position of Marketing Manager at your company.”

Как сте научили за тази свободна позиция (от вестник, уебсайт, реклама, приятел и т.н.)? Посочете ясно откъде и кога сте научили за свободното място и коя е точно позицията, за която кандидатствате, напр. “From JobNow website I learned that you recruit sales representatives.”

Какви квалификации имате за тази позиция (обучение, опит)? Внимавайте - това не означава да изброявате подробно и в хронологичен всички училища, университети или професии! Трябва да посочите само тези елементи от вашите  обучение и опит, които са съотносими с позицията, за която кандидатствате.

Защо да изберат именно Вас? Ако страдате от излишна скромност, първо се откажете от нея. Не искам да кажа, че трябва да проявявате арогантност. Не, трябва да намерите добрия тон, с който да посочите всички Ваши качества и предимства като комуникативност, организираност, желание за личностно и професионално развитие, ръководни умения и други, напр. “I believe my excellent communication skills are a perfect match for the position.”

Как и кога можете да бъдете намерен или да се явите на интервю? В последния абзац на писмото трябва да посочите как препочитате да се свържат с Вас (по телефон или електронен адрес), както и кога можете да се явите на интервю, напр. “I am available for an interview at any time of your convenience/ in the evenings”. Ако в обявата за работа се изисква да посочите от кога можете да започнете работа, не забравяйте да го напишете. Не на последно място, ако разполагате с препоръки от преподаватели или предишни работодатели, посочете кога и как ще ги предоставите (заедно с писмото или при поискване), напр. “References are available upon request”, “Please find enclosed references by…”

В края не пропускайте да напишете задължителните учтиви фрази като “Thank you for your consideration”, “Yours faithfully” или “Sincerely”. 

Ако все пак не се чувствате достатъчно уверен, за да напишете Вашето мотивационно писмо, заповядайте при нас – с радост ще Ви помогнем, за да станете незаменимият кандидат за желаната позиция!

Автор: Калина Христова

#МотивационноПисмо #ДокументиЗаРабота #Кандидатстване #kaksepishe

Защо се страхуваме да говорим на чужд език?

Обучението по чужди езици и свързаното с него комуникативно безпокойство десетилетия е интригувало редица психолози, лингвисти и учители.

Някои учени определят безпокойството при ученето на чужди езици като „чувство на напрежение и поява на задръжни процеси при говорене, слушане и учене, които са основно свързани с обучение по втори чужд език”. Авторите са на мнение, че комуникативното безпокойство е една от основните пречки за трайно усвояване и свободно използване на чужди езици.

Други автори изнасят данни за връзката между комуникативното безпокойство при обучението по английски език със състояния като тревожност, депресия, страх от неуспех, изолация, психологическо отдръпване, липса на лингвистична компетентност и др.

Полската писателка Ева Хофман първа открива и пише за феномена „комуникативно безпокойство при обучението си по английски език”. Тя споделя, че е страдала често от високо ниво на напрежение, когато е трябвало да говори на чужд език и описва емоционалните си преживявания в ситуации, изискващи проверка на чуждоезиковите й комуникативни умения.

Доказано е, че емоционалната интелигентност влияе пряко върху ученето на чужди езици. За проверка на тази хипотеза са изследвани 464 човека, които владеят по 4 чужди езика. Те са поставени в 5 различни ситуации, в които да използват чужд език – разговор с приятели, с колеги, с непознати, по телефона и пред публика. Участниците са разделени на три групи в зависимост от нивото им на емоционална интелигентност – ниско, средно и високо.

Резултатите доказват, че групата с високо ниво на емоционална интелигентност проявява слабо комуникативно безпокойство при използване на първи чужд език. Според данните хората с висока емоционална интелигентност общуват най-добре с непознати, след това по телефона и по-слабо пред публика при групата, използваща само един чужд език. Високо емоционално интелигентните хора, ползващи 4 чужди езика, споделят, че безпроблемно и без тревожност обичат да общуват както с приятели, така и с непознати.

Според изнесените данни хората, които са започнали чуждоезиковото си обучение по втори и трети език в по-ранна възраст, проявяват много по-слабо ниво на комуникативно безпокойство и оценяват себе си като по-високо емоционално интелигентни.

Какви са изводите? Значимите фактори, които намаляват безпокойството при използване на чужд език са:

- знанието на повече от един чужд език
- по-честата употреба на чужди езици
- общуване на чужди езици в широка мрежа от събеседници.

Източник: „Влияние на емоционалната интелигентност върху нивата на комуникативно безпокойство при учене на чужди езици”, Автор: Антонина Кардашева, Доктор на науките

Езиков одит - лукс или необходимост?

Една от любимите фрази на българина „Ти акъл не ми давай, дай ми пари!” с пълна сила се отнася и до ситуацията с прилагането на езиковия одит в България. Докато в Европа, където пряката връзка между качествена комуникация и успеха е ясно осъзната и езиковият одит е на особена почит, повечето компании у нас дори не познават тази услуга. Други просто не смятат за необходимо да отделят средства, за да наемат езиков консултант, който да оцени уменията, мотивацията, целите и да предложи адекватна програма за езиково обучение. Вместо това, тези фирми събират няколко оферти от известните на пазара езикови центрове, избират най-изгодната и … смятат проблема за решен, като мислят, че са спестили пари. А дали наистина е така?

Бях свидетел на такава ситуация в българския клон на една немалка и небезизвестна интернационална фирма. Те сключиха договор с езиков център, който изпращаше преподавател да обучава на английски език част от административния отдел. Обучаваните бяха общо 6 човека, чиято главна функция в компанията беше да посрещат клиентите, да ги настаняват в съответните конферентни зали и да им предлагат напитки. Каква беше изненадата ми, когато видях учебниците, по които учеха! В тях имаше всичко – от ситуации със загубен на летището багаж до рецепта за яхния с телешко. Домашните, които трябваше да пишат (?!?) бяха е-мейли с оплаквания към хотели, съчинения-разсъждения и граматически упражнения. Както, вярвам, вече сте се досетили, след приключване на първото ниво, договорът с езиковия център беше прекратен, тъй като „обучението не даваше очакваните резултати”. След това, обаче, беше сключен друг договор, с друг езиков център…

Въпросите тук са няколко – дали нямаше да е по-добре, вместо да се превеждат кулинарни рецепти и да се пишат есета, да се наеме един езиков одитор, който да анализира ситуацията и да предложи кратка програма, в която въпросните служители да научат стотина фрази за разговор, с помощта на които да изпълняват ефективно служебните си задължения? Дали нямаше този езиков одит да реши проблема с комуникацията в отдела много по-бързо? Дали езиковият одит заедно с една кратка, но адекватна учебна програма нямаше да излезе много по-изгодно на компанията?

За съжаление, ситуацията, която описах, не е изолиран случай, а редовна практика в българската бизнес реалност. Което е жалко, тъй като в нашия забързан живот, в който времето е пари, няма нищо по-важно от това да получиш именно и точно това, от което се нуждаеш. В този смисъл, се надявам, че скоро и бизнесът в България ще се откаже от онази фраза за акъла и ще приеме азбучната истина – когато се конкретизират ясно проблемът и нуждите, решението винаги е просто и бързо.

Автор: Калина Христова, сертифициран езиков одитор

#ЕзиковОдит #ЕзиковиКурсове #ФирмениОбучения #ЕзиковиКонсултации