Как да научим чужд език? - II

Методи на преподаване и учене (част II)

Автор: Калина Христова

Комуникативен подход  / Communicative approach

Комуникативният подход се основава на идеята, че успешното изучаване на чужд език се осъществява чрез прилагането му в реални ситуации, което от своя страна води до естествено овладяване и способност да се използва. Учителят има две основни функции: първата е на фасилитатор - да улесни процеса на комуникация между всички участници в групата; втората роля е да действа като ментор - да контролира процеса и да мотивира учениците.

ЗА: Проговаря се по-бързо отколкото посредством други подходи. Комуникацията се насърчава по всякакъв начин - дори да има грешки или неточности в речта, те не се отчитат като толкова важни, колкото процесът на общуване. Учащите прилагат наученото в ситуации, което подпомага създаването на асоциации и впоследствие - по-бързата и адекватна реакция в реална чуждоезикова среда.

ПРОТИВ: Недостатъци почти няма, но съществува риск, с цел да не прекъсва процеса на общуване, преподавателят да пренебрегне и да не поправи грешки, които после да се превърнат в заучени навици. А навиците, както всички знаем, се изкореняват трудно.

Физически подход / Physical Response

Методът се основава на принципа "учене чрез правене". Прилага се предимно при работа с деца  - предучилищна и начална училищна възраст. Състои се от задаване и изпълнение на команди и инструкции, например: „Стани!“ (ученикът става), "Седни!" (ученикът сяда), „Затвори вратата!“ (ученикът затваря вратата). Така се запаметяват прости фрази, които с течение на времето стават по-сложни. Играят се игри и се пеят песни, които също включват изпълнение на определени движения.

ЗА: Съчетаването на слухова, зрителна и механична памет в обучението е винаги предимство. Така се създават асоциации, които са изключително устойчиви и дълготрайни.

ПРОТИВ: Не работи след достигане на определена възраст на учащите. Само си представете как ще накарате някой тийнейджър или мениджър продажби да търчат, за да отварят или затварят врати! Почти немислимо е.

И така, ето го и дългоочакваният отговор на въпроса "Кой метод е най-добър при изучаването на чужд език?"

След повече от 25 години практика в преподаването на английски и български, категорично мога да отговоря - нито един от изброените! Естествено, твърденията без аргументи са нищо, така че ще обясня защо съм убедена в това.

На първо място, в обучението всяка крайност в методите води до половинчатост в резултатите. Няма как да се съсредоточите само върху говорене и слушане, например, и да очаквате, че ще научите езика. Езикът е една цялост, съвкупност от много умения и ако усвоите само две-три от тях, не можете да общувате ефективно. Няма да задълбавам в доводи за това колко полезни не само за обучението, но и за функционирането на мозъка като цяло са преводите, диктовките, четенето и писането на текстове, тъй като това е доста обширна тема, но ще дам един прост пример - убеден в това, че можете да се оправите, заминавате за чужбина, но за зла участ Ви се налага да попълвате документи - в болница, в полиция, в данъчната служба, да напишете кратко обяснение за загубения на летището багаж или да прочетете акта, който се появява  в пощенската кутия. Тогава изведнъж разбирате какво е имал предвид Сократ като е казал "Аз знам, че нищо не знам."

В допълнение, ако очаквате да получите резултати без усилия, по-добре не се захващайте - единственото, което ще постигнете, е да загубите време и пари. Да искате да усвоите чужд език без да седнете и да учите, пишете, четете, слушате, превеждате, повтаряте (все неприятни неща, които изискват време, дисциплина и напрегната работа със сивото вещество) е все едно да желаете стегнати коремни мускули докато си лежите по халат пред телевизора и се тъпчете с хамбургери, чипс и бира - ще си останете само с желанието, докато не се размърдате.

И не на последно място - най-важен за успеха не е методът; най-важен е учителят. Но това колко ще научите не зависи от това колко знае учителят, а от това колко може да Ви пре-по-даде. А това колко може да Ви преподаде не зависи от количеството на знанията му по съответния предмет или по педагогика, а от неговата дарба да бъде учител. Тази дарба е като музикалната - или я имаш, или я нямаш. Колкото и да практикуваш, колкото и университети да завършиш, ако не ти "идва отвътре", както казват старите хора, музикален виртуоз или добър учител няма да станеш.

Но как да разберем дали един учител е добър или не? Ще илюстрирам отговора с пример от ежедневието. Всеки от нас се е возил в автомобил и всеки е попадал на добри и лоши шофьори. Как обаче разбираме дали даденият шофьор е добър или не? Със сигурност не и като му поискаме валидна шофьорска книжка! Просто докато се возим при единия, се чувстваме добре, спокойни и пътуването минава плавно и интересно въпреки многото дупки или ситуации по пътя. Добрият шофьор знае кога да натисне газта и кога - спирачката; кога е разумно да предприеме маневра и кога това няма да доведе до нищо хубаво; кога да си кара кротко в колоната и кога да изпита какво може колата му. Докато сме в автомобила на другия обаче, се чувстваме напрегнати, нервни и без желание дори да  погледнем към пейзажите по пътя, защото сме заети с отправяне на молитви да стигнем благополучно до заветната цел. Лошият шофьор ще форсира ненужно, ще натиска спирачка на мокър път, ще започне да изпреварва без да е сигурен дали ще може да се прибере... в общи линии ще Ви накара да съжалявате, че изобщо сте се качили.  

Е, същото е и с учителите. Разбрах тази истина от моите ученици. Много пъти бях чувала фрази от типа: "Когато дойдох имах главоболие и даже исках да се извиня и да си тръгна, но по едно време всичко ми мина; даже до фитнеса мисля да отскоча, че ми дойде енергия!", "Толкова се бях ядосал в работата... дори мислех да не идвам, но добре, че дойдох - така се разтоварих, че не усетих как отлетя времето!", "В часовете тук се забавлявам!", но не се бях замисляла над тях. Докато веднъж една дама - моя ученичка, каза: "Повечето неща в живота ги правиш по принуда; и тук дойдох не по свое желание, а за да запазя работата си. Но неусетно започна да ми харесва принудата - да ме принуждаваш да уча е забавно. За първи път в живота си искам да направя нещо, което трябва да направя!"  

И тогава осъзнах - добрият учител знае кога да изисква или натоварва и кога да обърне всичко в забавление; той усеща в кой момент трябва да изстиска от теб всичко, на което си способен,  и в кой момент да "натисне спирачката". Освен това добрият учител е наясно, че няма една универсална рецепта за всички проблеми и един метод на обучение, който да работи за всички еднакво; той ще подбере и адаптира подходите, които работят за теб конкретно, защото добрият учител знае, че в центъра на обучението не е метода или преподавателя, а обучавания.

И като заключение ще добавя само това, което казвам на всеки нов ученик: "Аз мога да ти пре-по-ДАМ 90% от това, което ти трябва, за да научиш, но ако ти не дадеш своите 10% усилия, резултатът никога няма да е 100%".

Как да научим чужд език? - I

Методи на преподаване и учене (част I)

Автор: Калина Христова

Отдавна се каня да напиша тази статия докато наблюдавам как с течение на времето подходът към преподаването и изучаването на езици, включително английски, се променя изключително динамично. Все по-често на учебната сцена се появяват нови "актьори" - методики, които в повечето случаи отричат изцяло или частично вече съществуващите подходи като остарели или неефективни.

Много от тези нови методики обещават бляскави постижения с минимални или никакви усилия: "Научете английски за 20 часа", "Учете английски докато спите", "Проговорете английски без досадно писане или учене на граматика" или "Английски за 2 седмици". Звучи страхотно, нали? Доколко обаче тези обещания водят до реални резултати?

За да отговорим на този въпрос, е нужно първо да разгледаме най-известните и често срещани методи за преподаване на чужд език, заедно с техните предимства и недостатъци.

Класически метод "Граматика - Структура - Превод" / Classical approach "Grammar-Structure-Translation"

Това е най-старият начин за преподаване и учене на чужд език, който се счита за класически. Както подсказва името, този метод залага на изучаването на граматика и на превода (устен и писмен) от/на чужд език. Основава се на идеята, че всеки език се състои от сложни граматически правила и те трябва да се изучават в определен ред. Например, преди да изучавате Present Perfect Tense в английския език, трябва да знаете глагола "to have" и формите за минало причастие, посредством които това време се формира. Понастоящем един от най-отричаните и оплювани методи за изучаване на език.

ЗА:  Всички, които някога са изучавали чужд език, знаят, че "проговарянето" не се случва нито бързо, нито лесно и преди да кажат каквото и да е, се налага да си го "превеждат в главата" от родния език (езикът, на който обикновено текат мислите ни). Практиката с превод от / на съответния чужд език прави този процес много по-безболезнен. Освен това, без да сме наясно с граматическите правила, не бихме могли да комуникираме пълноценно (без значение писмено или устно) дори на родния си език, защото не всичко е готови фрази: често се налага да конструираме свои собствени изказвания, писма, презентации и други, които не бихме желали да звучат като "една гаща плява".

ПРОТИВ:  Съществува значителен риск от сухо и скучно поднасяне на материала, което води до демотивация и впоследствие - до липса на интерес у учащия, понякога граничеща с отвращение към съответния език като цяло. Това означава, че ролята на преподавателя е изключително важна и че върху учителя ляга цялата отговорност за поддържане на интереса и мотивацията у учащите се. А това не е никак лесна задача!

Директен метод / Direct approach

Наричан още "естествен", този метод се заражда във Франция и Германия в началото на 20 век. Целта му е възможно най-бързо военните да се научат да комуникират на чужд език. Състои се от многократно повторение на различни езикови структури, като учителят не обяснява правилото на учащите, а им помага те сами да го разберат и извлекат на базата на предоставения езиков материал. Говори се само на изучавания чужд език, като употребата на майчиния език не е разрешена в часовете. Основният акцент е върху доброто произношение, спонтанната употреба на езика, без да се превежда, като се обръща много малко  внимание на граматиката и анализа на правилата.

ЗА: Това представлява директна практика на разговорния език и е много полезно за ползването и разбирането на чужд език в често срещани, ежедневни ситуации. Много полезен метод за заучаване на готови фрази, които се използват най-често на летище, в магазина, на улицата и т.н.

ПРОТИВ: За да има ефект, е необходимо да се работи индивидуално или в малка група. Освен това е нужна по-висока от обичайната мотивация, тъй като в изкуствена среда е трудно да се генерират естествени ситуации, както и да се гарантира разбиране на всички видове изказвания (поради наличието на диалекти, жаргонни думи, особености в произношението и др.). Не на последно място - този метод е чудесно решение за типови и често срещани ситуации, но няма да бъде от никаква полза в работата или в ситуации, които изискват различно от ежедневното езиково поведение.

Аудио-лингвистичен метод / Audio-lingual method

Нарича се още "армейски" или "военен" метод, тъй като води своето начало от САЩ по време на Втората световна война, когато става необходимо бързо и ефективно да бъдат обучени ключови военни да говорят чужд език. Методът включва устно представяне на материала и многократно повтаряне на различни лексикални и граматически структури. Насочен е към създаване на механичен навик, който се формира чрез повторение на основните модели. В един момент беше доста разпространен в България - пазарът беше залят с касетки, дискове и аудио записи под всякаква форма, които обещаваха научаване на езика с повтаряне докато готвите, шофирате или дори спите!

ЗА: Много бързо се прескача т.нар. "езикова бариера" в условията на устен разговор - в определени ситуации се отговаря със съответни готови, заучени фрази и не е необходимо да се "превеждат" мислите, които текат на родния език.

ПРОТИВ: Повтарянето и запаметяването на стандартни фрази напълно игнорира ролята на контекста в процеса на изучаване на чужд език. Освен това интуитивното изучаване на езика не позволява на учащия да създава свои качествени изказвания (или ако се опита, те звучат странно, смешно, а нерядко и неразбираемо поради липсата на познания за структурирането на фразата/изречението). Почти всички недостатъци се припокриват с тези на Директния метод.

Сугестопедичен метод / Suggestopedia

Този метод, признат от UNESCO, но често определян като псевдонаучен, набира все по-голяма популярност в последните години. Той е основан върху изграждане на убеденост у ученика, че обучението ще има ефект и езикът ще бъде научен. Широко се използват музика, танц и игрови подходи. Най-голямо внимание се обръща на гарантирането на факта, че ученикът не трябва изпитва дори и най-малък дискомфорт по време на урока.

ЗА: Учащите не се изморяват - нито по време на часовете, нито след това (защото няма домашни задания). Освен това те създават у себе си убеденост, че знаят и могат, което им помага бързо да се отпуснат за разговор в чуждоезикова среда и да не преживяват съмненията, тревогите и колебанията, през които обикновено преминават "проговарящите" чужд език.

ПРОТИВ: Подобна увереност може да бъде подвеждаща, а понякога дори опасна за самооценката на учащия, попаднал в ситуация, в която неочаквано става ясно, че не може да се справи адекватно. Това важи с особена сила за ситуации, свързани с намирането на работа (тъй като там имат изисквания, които обикновено проверяват с тестове), явяването на изпити (в които има писане и прилагане на граматически правила) или професионална употреба (например в случаи, в които трябва да се пишат доклади или писма, да се презентира или да се доведат преговори до успешен край).

Повече за методиките и стратегиите за учене на чужд език прочетете в "Как да научим чужд език? - II"